31 дек. 2019 г., 17:16

Болката по непознат 

  Поэзия » Другая
729 0 0
Човек се ражда, та радостта е голяма
Та всички със щастие биват изпълнени
Но дойде мигът в който веч' го няма
Та близки му от скръб биват довършени
А всеки, що с него е бил, си спомня
Дни все изпълнени с хора любими,
Та във часа на мъката нещо те стопля
Следите оставил ти, са неизличими
Та всяка една вреда бива поправена
Няма още да правиш освен да не страдаш
Ала мъка страшна е тази, отправена
Към твой близък, дет' за жалост не познаваш

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Хамбарлийски Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »