Чувам стон, а после грохот, силен тътен във нощта,
мощен трясък, счупено стъкло, от вятъра ли е това?
Не, не е, това е моето голямо и нещастно сърце,
разлагащо се бавно във твоите нежни две ръце,
плачейки със кървави сълзи, скъсано на две,
едвам-едвам туптейки, като че всеки момент ще спре,
треперейки от студ, сковано в ледените длани,
сърцето на един луд, което ти си взе, без никой да те кани
и сега кръвта тече по твоите пръсти, жестоко бъркаш в моите рани,
като бездомно дете съм, няма кой да ме нахрани,
и от глад умирам, гладен за любов, за теб,
храня се със всеки ред, молейки се за късмет, ...