Чувам стон, а после грохот, силен тътен във нощта,
мощен трясък, счупено стъкло, от вятъра ли е това?
Не, не е, това е моето голямо и нещастно сърце,
разлагащо се бавно във твоите нежни две ръце,
плачейки със кървави сълзи, скъсано на две,
едвам-едвам туптейки, като че всеки момент ще спре,
треперейки от студ, сковано в ледените длани,
сърцето на един луд, което ти си взе, без никой да те кани
и сега кръвта тече по твоите пръсти, жестоко бъркаш в моите рани,
като бездомно дете съм, няма кой да ме нахрани,
и от глад умирам, гладен за любов, за теб,
храня се със всеки ред, молейки се за късмет,
мечтаейки да си до мен, а сърцето ми кърви ли, кърви,
като лед на котлон се топи, а ти го стискаш и боли,
и със хладно безразличие нехайно го подхвърляш
и всичките ми чувства безразборно разхвърляш
като бездомно куче кофа за боклук пред месарски магазин,
сърцето ми от любов изгаря, а ти гасиш го с керосин,
със своето мълчание, като не ми обръщаш внимание,
така само разпалваш огъня вътре в мен повече, влюбен съм до отчаяние,
безумно искам те, да бъда с теб е моето най-съкровено желание,
питам се дали съм ти безразличен или лъжливо е твоето нехание,
дали си мислиш поне малко за мен, дали настръхваш, щом ме зърнеш,
дали ще дойде ден, когато ще те целуна и ти ще ми отвърнеш?
Дали ме обичаш или ме мразиш, или въобще не съм ти интересен,
дали бих те трогнал с думи, а дали дори със тази тъжна песен?
Боли ме сърцето, страдам по теб вече цяла есен,
че не сме заедно - на съдбата и най-вече на себе си съм бесен,
болен съм от болест страшна, заразен бях от усмивката ти прекрасна,
неземна, чувствена и страстна, но, по дяволите, толкова опасна...
Болен съм, надежда няма, заразен от любов съм, болката е нетърпима,
за нея няма лекарство, няма ваксина,
сърцето ми е като инвалид, но за счупените части няма шина,
болката е смъртоносна, ако бе физическа на мига щях да си замина,
и цял живот мъката ще е така непоносима,
уви, тази болест е неизлечима...
© Тони Всички права запазени