Ергенина, най-личен, у село – Боримира,
веч` година стана, както няма мира,
тегли го сърцето към девойката фиданка,
милата – викат й Борянка.
Дене, ноще, очи се не затварят
и устни му все със звездите разговарят
и все се не предае пуста му душа
обсебена от най-красиво чувство – Любовта.
„Борянке, чуй момиче, скъпо мое,
що го имам – имам все ще бъде твое,
моля те стани ми другарка в живота –
без любов, чада зер що ми е имота? ...