Всяка сутрин по здрач се събуждай

със първата мисъл за мен.

От съня си, безследно изчезнал,

извайвай моя лик съкровен.

Нека моят образ витае безспирно,

в твоя делник, и в твойта душа.

До тебе ефирна и лека

ще бъда във всяка беда.

Ако само ти ме повикаш,

ще тръгна кротко към теб -

на изгрева нов със лъчите,

на утрото с прозрачния тен.

Ще сляза кротка и тиха.

В косите с букет от звезди.

И Ангели бели, крилати,

ще бдят над нашите дни.