Всяка сутрин по здрач се събуждай
със първата мисъл за мен.
От съня си, безследно изчезнал,
извайвай моя лик съкровен.
Нека моят образ витае безспирно,
в твоя делник, и в твойта душа.
До тебе ефирна и лека
ще бъда във всяка беда.
Ако само ти ме повикаш,
ще тръгна кротко към теб -
на изгрева нов със лъчите,
на утрото с прозрачния тен.
Ще сляза кротка и тиха.
В косите с букет от звезди.
И Ангели бели, крилати,
ще бдят над нашите дни.
© Румяна Маринова Всички права запазени