Роптая в този късен час – безмълвна,
без думи – просто ропот.
Но той издига се от дълбините,
мрак дните ми обгърна.
Лъч светъл в мен е любовта,
приятелството е опора,
но покварата навред е в света,
а тъй малко истинските хора.
На дъното, когато някой стигне,
уж трябвало да се оттласне,
над злото той да се издигне,
след изпитанието да порасне. ...