Роптая в този късен час – безмълвна,

без думи – просто ропот.

Но той издига се от дълбините,

мрак дните ми обгърна.

Лъч светъл в мен е любовта,

приятелството е опора,

но покварата навред е в света,

а тъй малко истинските хора.

На дъното, когато някой стигне,

уж трябвало да се оттласне,

над злото той да се издигне,

след изпитанието да порасне.

Но дъното не е ли блато?

Кошмарът спира ли до там?

Бог ще подаде ли си ръката

и може ли човек да се избави сам?

Един въпрос поражда следващ,

една интрига ражда втора,

стъпка встрани – и се подвеждаш,

грях сториш ли – виновен си пред Бога.

Който има – нему му се дава,

а нямащият – в блато се оставя.

От него се отнема и това, което има.

Който се моли с вяра – получава,

а неверника – наказан си остава.

Насилието води до насилие,

страстта зачева, ражда грях,

греха – духовна смърт – безсилен си,

ще спреш ли този кръговрат?

Да, кой си ти, човек или човече,

че дръзнал си да питаш, да роптаеш,

живота не научи ли те вече,

че трябва ти покорно да си траеш?

Е, ако не си научен да слугуваш,

не е ли време за това?

Нима не знаеш колко струваш,

когато си без пукната пара?!

Не е ли лесно, безопасно

решенията друг да взема вместо тебе,

а ти да изпълняваш безпристрастно,

безропотно наредби след наредби?

"Борбата е безмилостно жестока,

борбата, както казват, е епична."

Какво, според поета, значи някаква си личност?

Извикай ти за истината и тогава

ще съжаляваш рано или късно,

но лицемерието път проправя,

„Големите” играят мръсно!

Не се замисляй толкова много,

че теготите причиняват болест,

до лудост водят многото тревоги,

а многото пари – до корист.

Богатството отприщва греховете,

сребролюбие покварява умовете,

но „бедния, смирения, той вижда Бога”.

Господи, за три неща те моля:

Да опазиш чиста моята душа;

Да се възползвам от благата на света;

И за покой вечен след смъртта.

Направиш ли това за мене,

аз ще се извиня за моя бунт,

но днес живея в угнетение,

в нечисти мисли, ропот, бедност, смут.

Не знам за мен ще има ли спасение.

Сега утехата ми си остава в любовта,

в чистото и истинско приятелство,

аз искам да опазя тези две неща,

напук на всички обстоятелства!