Китарен ритъм, тъмни очила,
емоции покълнали във здрача,
дрезгав глас, протегната ръка
към всички нас... и "Госпожа удача".
Крещи пиано, пръстите лудеят
в хармонии звучащи лъчезарно.
Вълшебна нощ и аз все още пея
"Бургаски вечери" над спяща тихо Варна.
Този стих е написан по повод събирането в гр. Варна на група поети за едни хумористичен конкурс. Само по себе си стихчето е много лично, но реших да го публикувам заедно с критическия материал за него, който е по интересен:
Из бележника на ЛитКрит Аксиний Д.:
"Опитът за стих на небезизвестния паркетен лъв hixxtam /абревиатура на хикс-тук-там/ поразява разярения читател, който екстраполирайки авторовата инвектива и инвенцията на комуникативния му макеавелизъм стига неизбежно до картината на ординерната и субективна агресивност, провокирана от група безчинстващи из улиците на Варна индивиди /някои дори от противоположни полове/. Пренебрегвам известната наративност, на моменти стигаща до неоправдана сакрализация на низки страсти, и бих могъ ...