ellyst (Ели)
136 868
1 дек. 2010 г., 12:20

Бургаско, есенно 

  Поэзия » Пейзажная
877 0 18

Сънен вятър развя над града есента.

Там, до кея, стоят два-три спомена.

Александровска, цяла във кал и листа,

се препъва във летни отломки.

Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа,

топла, слънчева есен предричат.

(Тук е редно, за фон, да звучи песента

на най-синьото наше момиче)

Под Альошата пейките, свити, мълчат.

Още носят във скута си лятото –

три момичета, старец, баща с две деца,

и фонтана, мърморещ в legato.

Булевардните лампи потръпват от хлад,

по крайбрежната дремят мъглите.

До Казиното гларуси, гладно, със яд

се препират и гонят вълните.

Продавач на памук виква „Захарен сняг!”-

„Богориди”,  задрямал, се сепва.

Грамофонът мълчи, тих е пустият бряг…

Есента взима своята лепта.

© Ели Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??