Сънен вятър развя над града есента.
Там, до кея, стоят два-три спомена.
Александровска, цяла във кал и листа,
се препъва във летни отломки.
Погледни ме в очите. Твойте, с цвят на листа,
топла, слънчева есен предричат.
(Тук е редно, за фон, да звучи песента
на най-синьото наше момиче)
Под Альошата пейките, свити, мълчат.
Още носят във скута си лятото –
три момичета, старец, баща с две деца,
и фонтана, мърморещ в legato. ...