Бури под сурдинка

29 сент. 2011 г., 15:45

Поэзия

5.0 / 14

1196 1 24

Понякога мирише на озон,
кръвта поляга ниско и във вените
e мълчаливо като в пантеон,
напуснат от душите на умрелите.
И губя се из този лабиринт,
засядам по студените му пътища -
уж всички били водели към Рим,
но моят „вечен град” е само сънища,
които няма как да изкача,
да стигна теб, преди да стигна себе си…
Гърбът ти е стената на плача
и там положих всичките си ереси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обичай ме навеки. Лирика
Как на фронте 2004

Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...
***

Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...
Портрет

Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »