Бури под сурдинка

29.09.2011 г., 15:45 ч.

Поезия

5.0 / 14

1195 1 24

Понякога мирише на озон,
кръвта поляга ниско и във вените
e мълчаливо като в пантеон,
напуснат от душите на умрелите.
И губя се из този лабиринт,
засядам по студените му пътища -
уж всички били водели към Рим,
но моят „вечен град” е само сънища,
които няма как да изкача,
да стигна теб, преди да стигна себе си…
Гърбът ти е стената на плача
и там положих всичките си ереси. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Цигуларката

На сцената искряха светлините танцуващи във звезден пирует, когато от Страната на Мечтите пристъпвай...
Режете ги! Поникват пак...Крилата...

Свободна воля, казват ни е дадена, но сянката си, как ли да надскочим, дребнавият ни свят за клюки г...
По ръба

Да ходя по ръба е мой патент. На ляво – страст, на дясно – зла омраза. Във някакъв трънлив експериме...

Още произведения »