тъй съм затънала
до уши в тинята
дърпайки сала
с твоето име
късайки с пукане
ставните капсули
плюейки кървави
жилести храчки
от напрежение
скърца кръстецът ми
и изпотявам се
чак под мъжеца
и ми е жадно
като в пустиня съм
и ми е хладно
чак до простиване
а ти се дърпаш
с твърдо упорстване
тъпо съмнение
пуснало котвища
на водораслите сграбчил стъблата и
със недоверие клатиш веслата си
© Павлина Гатева Все права защищены