obraz4e (Горския)
11 181
6 авг. 2007 г., 22:29

Бурно 

  Поэзия
1001 0 10
Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)

Изгубена лястовичка от нейде довяна,
се люшкаше смело в поток от стрели.
А нашият орех я канеше: "Бързо!
При мен си ела - ще те защитя!"

Опита се. Но вятърът с два удара само
отнесе я нейде, не видях накъде.
А орехът тъжно приплака пред мене -
"Да можех две крачки да сторя поне."

© Горския Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??