6 ago 2007, 22:29

Бурно 

  Poesía
1038 0 10
Бурята хлопна и на моя прозорец.
Напълни терасата с буйна вода.
Цветята поглъщаха и викаха "Стига!"
(Нали пак бях забравил да ги напоя.)

Изгубена лястовичка от нейде довяна,
се люшкаше смело в поток от стрели.
А нашият орех я канеше: "Бързо!
При мен си ела - ще те защитя!"

Опита се. Но вятърът с два удара само
отнесе я нейде, не видях накъде.
А орехът тъжно приплака пред мене -
"Да можех две крачки да сторя поне."

© Горския Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??