7 февр. 2007 г., 20:24

Бягство! 

  Поэзия
723 0 6
Разхвърляни и хаотични мисли
разбиват моя стъклен, детски свят.
Изгубили са багрите златисти
мечтите ми от вятъра познат...
Отвява той с леден дъх ограбващ
и малкото останали цветя...
В черно-сиви краски ме оставя
по своя път безкраен любовта.
Повтарям всеки ден и машинално
усмихвам се, но в скритата тъга
улавяш ти в мен болката потайна,
която виждаш само в съня...
И точно там, в онзи свят-магия
заровена далече от деня,
изповедта си грешна тебе ще разкрия
и вяра в "утре" ще ти подаря!
За теб да има! - Аз не се нуждая
от вяра и от слънчеви неща...
Ти, обич моя, трябва да избягаш,
преди да те погубя в самота!

© Теодора Стефчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??