Разхвърляни и хаотични мисли
разбиват моя стъклен, детски свят.
Изгубили са багрите златисти
мечтите ми от вятъра познат...
Отвява той с леден дъх ограбващ
и малкото останали цветя...
В черно-сиви краски ме оставя
по своя път безкраен любовта.
Повтарям всеки ден и машинално
усмихвам се, но в скритата тъга
улавяш ти в мен болката потайна,
която виждаш само в съня... ...