AngelXrisi (Христиана)
13 14
31 янв. 2007 г., 14:11

Бягство 

  Поэзия
818 0 3
Тичах сама навън през нощта,
тичах бързо, бясно, устремено...
Тичах така, че не усещах скоростта,
толкова ненормално, откачено.
Аз бягах запъхтяна, а по лицето ми се стичаха капки от умора,
минавах през коли, дървета, хора...
Изведнъж спрях, защото чувствах ускореният си пулс като бомба през избухване.
Допрях ръката до сърцето си, а то изненадващо бе спряло като часовник пред захвърляне.
Огледах се, но виждах замъглено от капките върху лицето уморено.
Не исках да призная, че бягах от сълзите,
не исках да призная, че болката съдира ми гърдите.
Аз бягах със спряло сърце и капки на очите,
защото ти ми взе всичко дори и без да питаш!

© Христиана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се,че ви харесва,опитах се да предам с думи това,което е в действителност! Мерси за коментарите и оценките и на Софи и на Вани
  • Доста бързо темпо
  • Много ми хареса скоростта ти познато усещане
Предложения
: ??:??