AngelXrisi (Христиана)
13 14
31 ene 2007, 14:11

Бягство 

  Poesía
767 0 3
Тичах сама навън през нощта,
тичах бързо, бясно, устремено...
Тичах така, че не усещах скоростта,
толкова ненормално, откачено.
Аз бягах запъхтяна, а по лицето ми се стичаха капки от умора,
минавах през коли, дървета, хора...
Изведнъж спрях, защото чувствах ускореният си пулс като бомба през избухване.
Допрях ръката до сърцето си, а то изненадващо бе спряло като часовник пред захвърляне.
Огледах се, но виждах замъглено от капките върху лицето уморено.
Не исках да призная, че бягах от сълзите,
не исках да призная, че болката съдира ми гърдите.
Аз бягах със спряло сърце и капки на очите,
защото ти ми взе всичко дори и без да питаш!

© Христиана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се,че ви харесва,опитах се да предам с думи това,което е в действителност! Мерси за коментарите и оценките и на Софи и на Вани
  • Доста бързо темпо
  • Много ми хареса скоростта ти познато усещане
Propuestas
: ??:??