14 апр. 2007 г., 18:19

Бягство 

  Поэзия
5.0 / 5
688 0 8
ОЧАКВАХ
да се срути утрото,
звездите във очите ни да паднат,
луната да одраска полировката
на масата от тъмен махагон,
да се взриви на полилея слънцето
и да угасне нейде - зад тапетите
със цвят на пепел и със мирис прашен.
ОЧАКВАХ,
покрай думите задъхани,
в пулсации сърдечни да се лутаме,
разплитайки аритмии от чувства, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Добрева Все права защищены

Предложения
  • Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...

Ещё произведения »