По мръкнало озоновото цвете
в комините порутени се спуска.
Тук цяла нощ ухажват ветровете
стрехите с изкривените си устни.
И кестените със студа поръбват
очите в таралежово зелено.
Крилото си провисва сънен гълъб
и спуска сянката си върху мене.
Какъв е този град, какви комини -
като крака на дърти проститутки.
Пияници и престарели мимове
тъй както в евтин водевил препускат. ...