yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
24.09.2011 г., 16:11 ч.

Бягство 

  Поезия » Философска
783 0 13

По мръкнало озоновото цвете

в комините порутени се спуска.

Тук цяла нощ ухажват ветровете

стрехите с изкривените си устни.

 

И кестените със студа поръбват

очите в таралежово зелено.

Крилото си провисва сънен гълъб

и спуска сянката си върху мене.

 

Какъв е този град, какви комини -

като крака на дърти проститутки.

Пияници и престарели мимове

тъй както в евтин водевил препускат.

 

Оковите на вятъра ли случих

нелепо да ме приковат отгоре

подобно сляпо и бездомно куче,

с провесен нос, пребито от умора.

 

Как исках да живея тук, копнях го

и тишината в малката мансарда

превръщаше нощта в един оазис

без смрад и глъчката на булеварда.

 

Сега прораствам в сенки по ъглите,

преливам се в стена и зид изронен,

в бръшлянен дъх, извиващ към звездите

най-крехките си пръстчета, без корен.

 

Но знам - среднощ в дъжда разгулен

ще блесне мълния, ще ме откъсне

и като кестенче ще се търкулне

на барда в шепите, стоял докъсно.



© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??