27 мар. 2013 г., 11:02  

Бял стих 

  Поэзия
728 0 0

Днес те потърсих сред прашните лавици

      на сърцето си.

И помен нямаше от твоите страници,

     история си.

Издухах праха от душата си

     и без въже слязох в тъмното.

Разбутах вехториите,

     теб те нямаше.

Колко дълго бе нужно да чакам

     да напуснеш сърцето ми,

мислите ми, сънищата ми?!?

    Всичко мое и да ме оставиш да живея...!?

Запалих лампата, за по-сигурно.

    Ни сянка от твойта осанка!

Живей!

    Чух отнякъде...

 

СВОБОДНА СЪМ!!!

© Кат Кат Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??