27.03.2013 г., 11:02 ч.
Бял стих
833
0
0
Днес те потърсих сред прашните лавици
на сърцето си.
И помен нямаше от твоите страници,
история си.
Издухах праха от душата си
и без въже слязох в тъмното.
Разбутах вехториите,
теб те нямаше.
Колко дълго бе нужно да чакам
да напуснеш сърцето ми,
мислите ми, сънищата ми?!?
Всичко мое и да ме оставиш да живея...!? ...
на сърцето си.
И помен нямаше от твоите страници,
история си.
Издухах праха от душата си
и без въже слязох в тъмното.
Разбутах вехториите,
теб те нямаше.
Колко дълго бе нужно да чакам
да напуснеш сърцето ми,
мислите ми, сънищата ми?!?
Всичко мое и да ме оставиш да живея...!? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Кат Кат Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
