27.03.2013 г., 11:02 ч.  

Бял стих 

  Поезия
800 0 0
Днес те потърсих сред прашните лавици
на сърцето си.
И помен нямаше от твоите страници,
история си.
Издухах праха от душата си
и без въже слязох в тъмното.
Разбутах вехториите,
теб те нямаше.
Колко дълго бе нужно да чакам
да напуснеш сърцето ми,
мислите ми, сънищата ми?!?
Всичко мое и да ме оставиш да живея...!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кат Кат Всички права запазени

Предложения
: ??:??