Бяла песен

28 янв. 2014 г., 13:20

Поэзия » Любовная

559 0 7

В тази бяла, нежноснежна пелена,

душата ми сред снежинките се скита,

намига ми през запотените стъкла

и до сълзи премрежва ми очите.

Къде отиде ти? Ела! И не ми намигай!

Че без теб съм без крила

и е тъмно в мен без никой.

А скоро вън ще мръкне и сама

ще те отвее някой вихър ...

Както и мен мълчаливо ме отнесе,

но аз съм стиснал в изтръпнала уста,

скрит зад диплите на снежната завеса,

последна обич - не ще ти я подхвърля там ...

Чуй, пея й приспивна бяла песен ...

Не немей! Нали намигаше унесена ...

valqka (Валентин Василев)

2014-02-05T16:55:48+02:00

Благодаря и на вас, Адри, Светле, Краси, Силве, Катя, Манипулирам, Куш! Поздрави от мен с усмивка!
manipuliram (Манипулирам)

2014-01-30T09:57:01+02:00

Не немей! - това особено много ми допадна! Прочетох с удоволствие, както винаги! Усмивка, Валентин!
sidi13 (Силвия Димова)

2014-01-29T13:00:07+02:00

Тъжно и красиво!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-01-29T11:24:26+02:00

Тъжен и страстен зов, крехка надежда...
Къде се скита душата ти в този вихър?!
valqka (Валентин Василев)

2014-01-29T10:20:55+02:00

Благодаря ви, Септ, Сан, Руми, Ани! Много сте мили!
rumiana (Румяна )

2014-01-28T21:08:43+02:00

Нежно снежна и тъжна песен изплакана с душа!
Sanvali (Санвали)

2014-01-28T20:10:57+02:00

Крилата са в теб, Валентин!

Поздрав!