valqka (Валентин Василев)
515 2124
28.01.2014 г., 13:20 ч.

Бяла песен 

  Поезия » Любовна
591 0 7

 

 

 

          В тази бяла, нежноснежна пелена,

          душата ми сред снежинките се скита,

          намига ми през запотените стъкла

          и до сълзи премрежва ми очите.

          Къде отиде ти? Ела! И не ми намигай!

          Че без теб съм без крила

          и е тъмно в мен без никой.

          А скоро вън ще мръкне и сама

          ще те отвее някой вихър ...

          Както и мен мълчаливо ме отнесе,

          но аз съм стиснал в изтръпнала уста,

          скрит зад диплите на снежната завеса,

          последна обич - не ще ти я подхвърля там ...

          Чуй, пея й приспивна бяла песен ...

           Не немей! Нали намигаше унесена ...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??