23 февр. 2022 г., 21:43

Бяла сълза 

  Поэзия
597 6 10
Изплита лилавата прежда
денят над върхари и път,
в лъчите на тиха надежда
безгласно потъва дъхът.
Звънят във простора юздите
на пурпурна, нежна тъга
и чезне Всемирът в очите
с невидима бяла сълза.
Резен хляб в небето жълтее,
Венера прегръща нощта.
Поспри миг. Зад теб руменее
свенливата млада зора.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивита Все права защищены

Предложения
: ??:??