България

Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам.

Когато съм ядосана за миг ранявам
именно защото се вълнувам.
Тогава най-много се надявам
да си добре и те сънувам.

Ти си като гнил дървесен плод
и ме боли, че червеите те изяждат. 
Искам да те виждам във възход
и черни мисли да не се пораждат.

Но твоите семена са отдавна чужди,
дошли от най-верния ти свой.
Да покриват всички други нужди,
а за теб –  фалшивият герой.

Моята обич си е моя, лична
и не обича патриотични фрази. 
Ти за мен си безгранична
и нека Господ да те пази.

08.06.2023 г.
гр. Ракитово