България
Не знаят колко много те обичам,
не знаят и как често за тебе тъгувам.
Мислят си, че вечно те отричам,
а аз силна тогава те бленувам.
Когато съм ядосана за миг ранявам
именно защото се вълнувам.
Тогава най-много се надявам
да си добре и те сънувам.
Ти си като гнил дървесен плод
и ме боли, че червеите те изяждат.
Искам да те виждам във възход ...