31 мар. 2009 г., 16:10

България 

  Поэзия
613 0 0

                                      България

 

Един народ, останал без вяра,

един народ, останал без хляб,

един народ, загубил очертания

в един изгубен свят.

 

Един горд и мисловен народ,

един малък, но велик народ.

Сбор от две племена -

тишина, спокойствие и войственост.

 

В далечината на миналото,

отстоявайки своята цялост,

в една твърдина, разяждана

от разврат и пиянство.

 

Отстоявайки на бурите,

издигнал се и светел като звезда,

стряскаща в съня великите.

 

Моя мъка и моя любов.

Мой далечен и свиден дом.

Моя България.

© Кети Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??