26 янв. 2014 г., 22:34

България 

  Поэзия » Другая
417 0 0
Уморих се да чакам, да плача, да се моля.
С ръце протягащи към светената икона
и животът си на вярност, почтеност и смирение,
да обричам, за да получа опрощение от Бога.
Уморих се да те виждам само в мечтите си.
И да чакам последния час,
в който ще се върна обратно,
за да видя най-красивите и мили места.
И днес... днес ми се плаче за близки, роднини,
приятели... Къде сте?
Не зная, може би някъде разпръснати
из целия свят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??