Писатели за нея писали са много,

 защото тя разпалва в душите огън.

Писали са за красивите ù планини

и за необятните зелени равнини,

 писали са и за бурното море,

сливащо се с кадифеното небе,

 писали са и ще продължават те да пишат

за полските цветя, които тъй примамливо миришат,

за летните ù нощи, тъй безкрайни,

огрявани от далечните звезди сияйни,

и не мога нищо по-различно днес да ви разкажа

 за розовите долини, реките и пейзажа,

 в който сякаш в едно се сливат небето и морето с планината,

 защото няма по-прекрасна от моята родина свята.