Писатели за нея писали са много,
защото тя разпалва в душите огън.
Писали са за красивите ù планини
и за необятните зелени равнини,
писали са и за бурното море,
сливащо се с кадифеното небе,
писали са и ще продължават те да пишат
за полските цветя, които тъй примамливо миришат,
за летните ù нощи, тъй безкрайни,
огрявани от далечните звезди сияйни,
и не мога нищо по-различно днес да ви разкажа
за розовите долини, реките и пейзажа,
в който сякаш в едно се сливат небето и морето с планината,
защото няма по-прекрасна от моята родина свята.
© Станислава Йорданова Всички права запазени