Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
29 нояб. 2014 г., 21:24

България 

  Поэзия
408 0 3

Затварям очи

и те виждам-

на Балканите гордо стоиш

малка,невзрачна, красива,

ярко блестиш с Дунав, Рила, Пирина.

В сърцето гориш с най-святото име

БЪЛГАРИЯ!

Затърсих те в спомени мили,

открих обич , майка, любима.

Затъгувах за обширните равни поля,

за родната Тракия.

Няма по -вкусни на света от

нейните праскови, череши и дюли.

Затъгувах за малкото Черно море.

Пред прозорецът ми океанът синее,

но Черното е моето детство.

Заключих те в сънища.

Затворих те в книга

със Златни български слова-

да ме топли,

да ме милва

"у дома" в американската ни къща.

 

Посветено на приятеля ни-Тумбата.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви! Наистина, който не е бил извън България не може да разбере
    липсата на Родината!У дома всичко е най-хубаво и родно!
  • Развълнува ме...
  • ДОБРО УТРО, Василка!
    Носталгията е тази, която е предизвикала написването на това закопняло за България стихотворение. Далеч от нея, още по-силно
    усещаш нейната красота, сила и жизнена необходимост! Патриотичното
    чувство е изплувало на повърхността и като на длан са се открили пред очите ти прелестите на България.И на мене ми хареса творбата!
    Поздрав за нея и авторката, която е изляла любовта си пред очите й!
Предложения
: ??:??