България
Затварям очи
и те виждам-
на Балканите гордо стоиш
малка,невзрачна, красива,
ярко блестиш с Дунав, Рила, Пирина.
В сърцето гориш с най-святото име
БЪЛГАРИЯ!
Затърсих те в спомени мили,
открих обич , майка, любима.
Затъгувах за обширните равни поля,
за родната Тракия.
Няма по -вкусни на света от
нейните праскови, череши и дюли.
Затъгувах за малкото Черно море.
Пред прозорецът ми океанът синее,
но Черното е моето детство.
Заключих те в сънища.
Затворих те в книга
със Златни български слова-
да ме топли,
да ме милва
"у дома" в американската ни къща.
Посветено на приятеля ни-Тумбата.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Развълнува ме...
-
ДОБРО УТРО, Василка!
Носталгията е тази, която е предизвикала написването на това закопняло за България стихотворение. Далеч от нея, още по-силно
усещаш нейната красота, сила и жизнена необходимост! Патриотичното
чувство е изплувало на повърхността и като на длан са се открили пред очите ти прелестите на България.И на мене ми хареса творбата!
Поздрав за нея и авторката, която е изляла любовта си пред очите й!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
липсата на Родината!У дома всичко е най-хубаво и родно!