15 апр. 2017 г., 08:45

България 

  Поэзия
1292 1 0

Родино моя, в плен държана 

500 години с вериги окована.

Смели мъже погинаха за тебе.

Земята ти с кръвта им е пропита.

 

Родино моя, какво да ти кажа? 

Чувствата си как да ти изкажа?

Тъй скъпа си ми ти, мила моя.

Веч в сърцето си ще те нося.

 

Родино моя в плен държана 

500 години с вериги окована.

Скръбна история носиш зад тебе 

поробена от злия душманин! 

 

Своите деца, с мъка в сърцето,

пусна на бойното поле.

Със смелост лъвска 

те нарамиха пушка и до смърт се биха за тебе!

 

Историята още помни безстрашните лица,

но е омаловажила техните дела.

Платената с кръв свобода 

приеха за даденост твоите деца...

 

Родино моя с безмерна красота,  

пред тебе на колене ще застана.

Земята ти с устни ще целуна

и до смъртта си вярна ще ти бъда!

 

© Дочка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??