Родино моя, в плен държана
500 години с вериги окована.
Смели мъже погинаха за тебе.
Земята ти с кръвта им е пропита.
Родино моя, какво да ти кажа?
Чувствата си как да ти изкажа?
Тъй скъпа си ми ти, мила моя.
Веч в сърцето си ще те нося.
Родино моя в плен държана
500 години с вериги окована.
Скръбна история носиш зад тебе
поробена от злия душманин!
Своите деца, с мъка в сърцето,
пусна на бойното поле.
Със смелост лъвска
те нарамиха пушка и до смърт се биха за тебе!
Историята още помни безстрашните лица,
но е омаловажила техните дела.
Платената с кръв свобода
приеха за даденост твоите деца...
Родино моя с безмерна красота,
пред тебе на колене ще застана.
Земята ти с устни ще целуна
и до смъртта си вярна ще ти бъда!
© Дочка Георгиева Всички права запазени