тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
16 авг. 2007 г., 09:07

БЪЛГАРСКА, СВЯТА, ВЕЧНА 

  Поэзия
550 0 5
Необятна си земя, ширнала се!
Хубости, гори и сенки дебели!
Планини високи, езера дълбоки!
Равнини зелени, цели от слънце огрени!

А твоите моми и момци, млади левенти,
какви хора играят, земята трепери!
С усмивка богати са чедата ти!
С благи думи пълнят снагата ти!

А песните, земьо, са най-сладкогласни,
чуват се извън Родина, с тънката си струна!
С шевици чудни, ръкотворни,
и какво ли не - света изумяват
                             с майстори родни!

П.П.
(Вчера в ден свят, Богородичен,
бях, потопих се като в пословица
на Арбанаси - малко късче РАЙ
и ми  напълни душата за дълго... знай!)

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??