16 ago 2007, 9:07

БЪЛГАРСКА, СВЯТА, ВЕЧНА 

  Poesía
548 0 5
Необятна си земя, ширнала се!
Хубости, гори и сенки дебели!
Планини високи, езера дълбоки!
Равнини зелени, цели от слънце огрени!

А твоите моми и момци, млади левенти,
какви хора играят, земята трепери!
С усмивка богати са чедата ти!
С благи думи пълнят снагата ти!

А песните, земьо, са най-сладкогласни,
чуват се извън Родина, с тънката си струна!
С шевици чудни, ръкотворни,
и какво ли не - света изумяват
                             с майстори родни!

П.П.
(Вчера в ден свят, Богородичен,
бях, потопих се като в пословица
на Арбанаси - малко късче РАЙ
и ми  напълни душата за дълго... знай!)

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??