Българското село
Умира българското наше село бавно,
за жалост няма кой за него да заплаче.
А някога бе богато, многолюдно, славно,
но спомените за миналото са вече далече.
Някога тракторите и хора пееха в полето,
разораваха и засаждаха българската земя.
Сега е пуста, напукана сякаш е от мъка,
обрасла с бурени земята изпълнена с тъга.
И селото българското и то е много запустяло,
хората му стари и немощни останаха сега.
Младите избягаха далече, далече в чужбина, ...