valcanyon (Валентин Миленов)
787 1821
3 sept 2021, 13:48

Българското село 

  Poesía » Filosófica, Civil
594 2 4

                                    Българското село

 

 

 

Умира българското наше село бавно,

за жалост няма кой за него да заплаче.

А някога бе богато, многолюдно, славно,

но спомените за миналото са вече далече.

 

Някога тракторите и хора пееха в полето,

разораваха и засаждаха българската земя.

Сега е пуста, напукана сякаш е от мъка,

обрасла с бурени земята изпълнена с тъга.

 

И селото българското и то е много запустяло,

хората му стари и немощни останаха сега.

Младите избягаха далече, далече в чужбина,

да работят и припечелят там повечко пара'.

 

Загива то и като къщите си бавно се руши,

не може вече поминък и занаят да съхрани.

Както когато няма го духа къщата се разруши,

така и селото бавно загива, някой го унищожи.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти приятелю.
  • Благодаря
  • И продължава,.. наскоро четох статистика за брой села с 1 жител, до 5 или 10 жителя,,, Отмина и бума западняци да купуват къщи по нашите села, но останаха баснословните цени на имоти '' надувани'' от деца, внуци, защото им било бащения..Останаха прекрасните спомени от
    '' помниш ли едно време на село...''
  • За съжаление е така, но все пак тайно се надявам с някакъв странен оптимизъм, защото иначе ми става много тъжно.
Propuestas
: ??:??