7 июн. 2011 г., 13:21

Бързай бавно 

  Поэзия
734 0 18

Аз съм баба Костенурка
на гърбето със къщурка,
бавно ходя през тревата
по пътечката, в гората.
Охльо покрай мене "тича",
а зад гъбката наднича
Зайко с дългите ушета -
ех, че весели момчета...
Той на Охльо се присмива,
чуди му се, где отива
с тази "бързичка" походка -
не прилича на разходка.
Но заплиска летен дъжд -
Зайко хукна изведнъж,
че кожухчето му бяло
се намокри вече цяло.
Охльо пък остана сух,
нищо, че е без кожух,
къщичка си има здрава,
затова и продължава
да върви до мене бавно,
докато пристигнем славно.



   


                                  


© Валка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за ласката, в тази думичка!
    Радост и обич, за теб!
  • хубавко
  • Здравейте, Пиерлуиджи и Милена!Щастлива съм, когато се запозная с нови приятели!
  • Аз също се радвам, заедно с теб, Джейни!
  • Обичам тези странички с тази чиста поезия за деца!
    Благодаря за радоста!
  • Ивон, Силви, благодаря ви!
    Усмивки и светъл ден, за вас!
  • Чудно!
  • Ех, че е хубаво!
  • Винаги съм го имала това дете в себе си, и желанието да зарадвам децата е било винаги много силно в мен, затова е удоволствие и се чувствам удовлетворена емоционално, когато напиша детско стихотворение.
    На вас, благодаря за топлите думи и коментари!
  • !
  • Толкова е хубаво да чуеш гласа на детето в себе си, че чак не е за вярване, когато го откриеш отново ... много ми харесва тази поезия, в окято и малки и големи могат да открият по нещо за себе си .... поздрави
  • !!!
  • И аз съм, с нея!
    Мерси!
  • Вики е щастливка с тебе!!!
  • Светъл да е денят ти, Жанет!
    Благодаря ти!
  • Хубавко!Поздрав!
Предложения
: ??:??