7 jun 2011, 13:21
Бързай бавно
Аз съм баба Костенурка
на гърбето със къщурка,
бавно ходя през тревата
по пътечката, в гората.
Охльо покрай мене "тича",
а зад гъбката наднича
Зайко с дългите ушета -
ех, че весели момчета...
Той на Охльо се присмива,
чуди му се, где отива
с тази "бързичка" походка -
не прилича на разходка.
Но заплиска летен дъжд -
Зайко хукна изведнъж,
че кожухчето му бяло
се намокри вече цяло.
Охльо пък остана сух,
нищо, че е без кожух,
къщичка си има здрава,
затова и продължава
да върви до мене бавно,
докато пристигнем славно.
© Валка Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
хубавко
-
Здравейте, Пиерлуиджи и Милена!Щастлива съм, когато се запозная с нови приятели!
-
Аз също се радвам, заедно с теб, Джейни!
-
Обичам тези странички с тази чиста поезия за деца!
Благодаря за радоста! -
Ивон, Силви, благодаря ви!
Усмивки и светъл ден, за вас! -
Чудно!
-
Ех, че е хубаво!
-
Винаги съм го имала това дете в себе си, и желанието да зарадвам децата е било винаги много силно в мен, затова е удоволствие и се чувствам удовлетворена емоционално, когато напиша детско стихотворение.
На вас, благодаря за топлите думи и коментари! -
!
-
-
Толкова е хубаво да чуеш гласа на детето в себе си, че чак не е за вярване, когато го откриеш отново ... много ми харесва тази поезия, в окято и малки и големи могат да открият по нещо за себе си .... поздрави
-
-
!!!
-
И аз съм, с нея!
Мерси! -
Вики е щастливка с тебе!!!
-
Светъл да е денят ти, Жанет!
Благодаря ти! -
Хубавко!Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Радост и обич, за теб!