Бавно угасва денят

в разтворени за обич длани,

тъжно притихват в нощта

грешни души - неразбрани.

Ще дойде утрото - еднаквото,

с жадуващи за слънцето очи,

за неуловимото, за странното,

за онова, което знаем само аз и ти.

За другото, за истинското и за вечното,

за светлината и страха,

за откровението, за сърдечното,

за самотата, и за обичта.

Бавно угасва денят -                                                                                                                           утре сега е далече,

залезът стене - звезда тихо умира, но вече,

ражда се друга звезда.