Бавно угасва денят
в разтворени за обич длани,
тъжно притихват в нощта
грешни души - неразбрани.
Ще дойде утрото - еднаквото,
с жадуващи за слънцето очи,
за неуловимото, за странното,
за онова, което знаем само аз и ти.
За другото, за истинското и за вечното,
за светлината и страха,
за откровението, за сърдечното,
за самотата, и за обичта. ...