26 мар. 2009 г., 16:34

* * * 

  Поэзия
746 0 0
Настъпи вече този ден.
Животът днес ни раздели.
Така бе чакан той от мен,
но ето, че личат сълзи...
По детски хванати сме за ръка.
Тъга изпълва тишината.
Какво ли чака ни сега,
щом излезем през вратата...
Сега животът ни започва,
по-нов, различен, непознат...
Във собствена посока ни насочва,
но всеки гледа пак назад... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Пейкова Все права защищены

Предложения
  • ОБУСТРОЙСТВО (глава 10) 1. И не пришло ли время сказать то, что не говорено, а многие сильны желание...
  • Слушая "Scorpions",вспоминая тебя, день изо дня закрываюсь в себя. Мальчик с глазами "из самого сине...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »