* * *

26 mar 2009, 16:34

Poesía

740 0 0

Настъпи вече този ден.
Животът днес ни раздели.
Така бе чакан той от мен,
но ето, че личат сълзи...
По детски хванати сме за ръка.
Тъга изпълва тишината.
Какво ли чака ни сега,
щом излезем през вратата...
Сега животът ни започва,
по-нов, различен, непознат...
Във собствена посока ни насочва,
но всеки гледа пак назад... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas