Толкова е тъжно...
да е заключено сърцето ти със катинар,
раждясъл, остарял и счупен, носещ тежкия товар,
а ти не можеш нищо да направиш
дори да имаш ключа стар,
паролата дори да знаеш,
всичко пак ще е кошмар...
В живота просто няма избор,
съдбата си играе с теб,
тя иска своето и толкоз,
без значение дали ще си добре...
и да се дърпаш няма смисъл:
с вериги ще те окове,
ще си играе с твойта мисъл
и края ти ще доведе!
© Новали Все права защищены