* * *

novali (Новали)
10 75

5.08.2008 г., 9:57 ч.

Поезия » Друга

871 0 2

Толкова е тъжно...

да е заключено сърцето ти със катинар,

раждясъл, остарял и счупен, носещ тежкия товар,

а ти не можеш нищо да направиш

дори да имаш ключа стар,

паролата дори да знаеш,

всичко пак ще е кошмар...

В живота просто няма избор,

съдбата си играе с теб,

тя иска своето и толкоз,

без значение дали ще си добре...

и да се дърпаш няма смисъл:

с вериги ще те окове,

ще си играе с твойта мисъл

и края ти ще доведе!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.